Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

You may also like

За приятелите, с които винаги си у дома | Неизпратени писма

На онези, с които винаги се чувстваш у дома. На Йерун. На невероятната история на нашата среща. Един ден ще разкажа историята.   Приятелството пише писма Знаеш ли, има много малко хора, с които мигновенно се чувствам у дома.  Прекрасно е да си за някого този, да сте си дом един на друг. Не знам дали има думи да опишат какво означава да се чувстваш разбран без да говориш, приет без да си познат, скъп без да си привързан, обгрижван без да изпитваш тежест, подкрепен без да изтощават силата ти и окуражен без да са нужни доказателства. Аз знам какво е […]

Continue Reading

You may also like

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю, небето се слива с дъха ми, луната със звездобройството ми, очите с планините пред тях и усмивката с изморената ми глава. Оттук, приятелю, пиша картички в мислите си и ги пращам по гълъби надалече. Оттук див малък порив напира да порасне, да стане голям, силен и вечен. Да живея, приятелю, във всяко пространство, в онази нула на всички възможности. Там в безкрая, където мрак и светлина опират границите си. Там където очертанията на земните форми ги няма… Светлина Тренто, Италия| Декември, 2013 Още поезия…  Разкази, проза в Soliloquy Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Отшелници

Мога ли да постоя за десет минути в тишина до теб? Няма да говорим, няма да мъдруваме, ще си мислим само, че сме благодарни, че сме тук и съществуваме, че ни дадоха правото да се полюбуваме на истината, че ни подариха велико благо, че докоснахме душите си. И толкова. Ще постоим в тишина двамата, както много пъти ти сам си стоял и както много пъти аз съм стояла. Има хора, които са по-добри по отделно, отколкото заедно. Тази хорската заедност би ги задушила съвсем. Единствено нежността на раздялата ги топли, че пак ще ги заболи и после пак ще е […]

Continue Reading

You may also like

Чистата любов не се губи

Семенцата тънат в тъмнината преди да дойде слънчевият лъч. Дали си мислят, че там долу в почвата е краят? Да тъгуваш по нещо, което не си имал, защото си вярвал, че ти принадлежи е глупаво, но съвсем реално.  Реално е, защото много хора го правят. Ние не знаем какво ни „принадлежи“. Всъщност принадлежността определяме несъзнателно най-често… принадлежим на кръг хора, държава, професия, род, семейство. Но ние не принадлежим на тези неща и не сме техни инструменти. Това са просто фактори в нашето развитие, с които, ако сме честни, трябва да бъдем готови да се разделим без драма. Вместо това приличаме на гъсто […]

Continue Reading

You may also like