Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  […]

Continue Reading

You may also like

Мислите и нюансите на истината

Нито една мисъл, която някога е съществувала на този свят, не е била изгубена. Има мисли, които не можем да огънем достатъчно, че да проврем през решетката на езика, тези мисли не могат да бъдат комуникирани, защото езикът е система и като всяка система лимитира индивидуалното преживяване. Това е закодирано в дизайна на всяка система – независимо каква е, тя е рамка. Затова истината или истините не могат да бъдат споделени или прехвърлени – може да има само нюанси на истината, знаци и следи, чрез които да я откриеш самостоятелно. От тук следва, че независимо колко виртуозно и умно говорим, истините могат […]

Continue Reading

You may also like

Отшелници

Мога ли да постоя за десет минути в тишина до теб? Няма да говорим, няма да мъдруваме, ще си мислим само, че сме благодарни, че сме тук и съществуваме, че ни дадоха правото да се полюбуваме на истината, че ни подариха велико благо, че докоснахме душите си. И толкова. Ще постоим в тишина двамата, както много пъти ти сам си стоял и както много пъти аз съм стояла. Има хора, които са по-добри по отделно, отколкото заедно. Тази хорската заедност би ги задушила съвсем. Единствено нежността на раздялата ги топли, че пак ще ги заболи и после пак ще […]

Continue Reading

You may also like

Чистата любов не се губи

Семенцата тънат в тъмнината преди да дойде слънчевият лъч. Дали си мислят, че там долу в почвата е краят? Да тъгуваш по нещо, което не си имал, защото си вярвал, че ти принадлежи е глупаво, но съвсем реално.  Реално е, защото много хора го правят. Ние не знаем какво ни „принадлежи“. Всъщност принадлежността определяме несъзнателно най-често… принадлежим на кръг хора, държава, професия, род, семейство. Но ние не принадлежим на тези неща и не сме техни инструменти. Това са просто фактори в нашето развитие, с които, ако сме честни, трябва да бъдем готови да се разделим без драма. Вместо това приличаме на […]

Continue Reading

You may also like