Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки път късно нощем слънцето слизало до леглото й, скривало очите й от луната… за да спи спокойна, нежна и кротка… […]

Continue Reading

You may also like