Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове

                            ….писмо до твоето Сърце

Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.

Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.

Снимка: личен архив, Светлина Трифонова

Преоблечен като себе си вървиш,
от стъпките си скрит,
минаваш от начало.
И невидим,
и от този свят недоразкрит,
изчакваш…
вечно някого изчакваш.
Изхвърлих рицарските шапки,
които пазех – някога да се познаеш.
Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.
Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.
„Къде отиваш пак?“, попита ме…
„На Юг!“…едвам пред тебе промълвих.
С очите си покрих ветровете,
хванах новата посока.
„Постой при мен,
аз в себе си се свих!,
Загубих музиката, детството си, шепота ти.“
И в мъката се свих, Любов.
И в нея после оживявам.
Защото твоето сърце отдавна жаля,
а вместо жал – аз радостта ти давам.
От обич идвам да те видя…
горе в планината,
и всеки век вратата ми отваряш.
Усмивката ми малко ще горчи,
очите ни безмълвно си прощават.
До следващия път, Любов.
До новата посока.
Дано сърцето ти е топло като Юг.
Дано да е попило Музика и Слово.

Поезия: ©Светлина Трифонова
@Думи от Светлина
svetlina.org

->Към поетичната книга „Перо от Древна Тишина“

с илюстрации и поезия от автора

Continue Reading

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина
пред празни груби думи и принуда.
Предпочитам тази тишина сега,
поне защото тя ще ми е нужна.

Не разбираме себе си съвсем,
но говорим на раними хора убедително.
Учим се да бъдем убедителни,
докато съмнението задреме своя сън.

Остави ми нещо истинско сега,
защото за мен тези думи са насилие.
Даваш ми признателност за чуждата вина,
а предпочитам днес почтителност.

Предпочитам тази тишина.
Предпочитам тук това безвремие.
Предпочитам да затворя очите си.
В себе си чувам усмивката ти.

Ще обърна очите навътре.
Ще се извие музика над всички да заглуши
тези безмислени техни тревоги и думи.

Ще поканя сребърни птици…
ще платя блажено жестока цена,
че продължавам да дишам, да дишам
че им рисувам нов свят от светлина.

Думи от Светлина

Още поезия…

Continue Reading

Мистерията на срещата

Но моля ви, сър!

Нима не знаехте, че ще срещнете тази жена след десет години?

Нима не осъзнавахте, че тази среща ви предстои? Тя пишеше за вас, сънуваше ви, търсеше ви по безкрайни земи и въпреки че грешеше, не спря търсенето си, а сега за вас десет-двайсет години се оказаха твърде много.

Наистина ли?

(Писма в Soliloquy, където сме и аз, ти.)

Повдигнете булото на тази ограниченост, нима не мислите, че за Любовта се изисква Божествено търпение, нима очаквате да я получите просто така? Ако сте очаквали всичко да е съвършено във вашия живот, то вие сте попаднали в една област на неизмерима тъга, неразбирайки процесите на самия живот. Вие го правите сложен, защото очаквате нещо да ви се случва по ред, който е измислен от вас самия. Животът никога не е уважавал личният опит да внасяме ред, той е над нашите желания.

Така, докато обичате несъзнателно тази жена, вие все ще сте разочарован, пропускайки самото присъствие, което ви носи. Защото вие искате да направите нещо – да планирате нещата, да ги направите верни или грешни, да ги фотографирате и те да запазят този облик.

Нещата се променят извечно, непрекъснато, те текат заедно с нас в тази Вселена и всичко, което можете да направите за вас с тази жена е да не прекъсвате светлината, която тече между вас. Вашите планове, вашите писма, вашите мечти със задна дата са прекрасни, но тя е твърде трезва, за да не ви прекара през няколко теста, няколко огъня, докато се увери, че чистотата може да се настани между вас.

Тя не иска да ви обича по човешки начин, да развалите всичко, но вие до такава степен се придържате към това да сте човек, че тя ще трябва прибягва до какви ли не методи за събуждане и част от тях няма да ви харесат, защото е по-добре да понесе вашето огорчение днес, отколкото да разчарова Бог в себе си вечно. 

Проблемът е, че вие се отказвате на първия тест, на който ви подложи, защото копнеете за нея толкова много, че дори не виждате, че тя копнее да минете теста. Ще кажете, че е несправедлива. Не, не е несправедлива – тя много пъти ви е виждала да се борите за любовта на други жени, макар вие да не си го спомняте. Много пъти е трябвало да си тръгне, да се отправи на някъде сама и да се лекува в Тишината.

Тя ви е чакала търпеливо не в един живот и вижда любовта като Безкрайност.

Тя е способна да не бъде с вас, защото се е научила как.

Същевременно, способна е пак да ви чака, за някога.

Но вие сте забравили това, разбира се. Сега, когато едва се насищате на радостта от срещата, вътре във вас започва паралелно да гори изпитанието, на което Любовта непременно ни поставя. Тя иска да сте достоен и ви помага тайно, защото в себе си тя е познала веше вашето дойстойнство, но вие трябва да отворите очи за тази помощ и сърцето ви да я приеме. Тя иска да изтрие от вас всяко съмнение, да се познаете сам самия преди да изчезнете заедно.

Питали ли сте се някога дали, ако чака още веднъж, следващият път тя няма да е другаде вече? Знаете ли, че може повече да не се срещнете? Не защото не се обичате, а защото Божественият план има високи стремежи за нас. По-високи от щастието, за което сега вие страдате някак си. Вие страдате, а тя е тиха, защото е очаквала всичко това.

Дали ще се срещнете тук или тя ще продължи в ново измерение?

Тя ви обича отвън вашата форма, сър. Но вие не виждате това. Ако се превърнете в огромна птица с криле пак ще ви обича, ако сте рицар, ако сте просяк или кълбо от синя светлина пред прозореца, тази жена ви обича от дълбините си. Докато плувате в повърхността на нейната красота, вие няма да познаете дълбочината у себе си. А тя копнее да ви запознае с нея, съзнавайки, че това е избор на Бог. Тя напълно приема отчаянието, съпътващо нейната задача и дава част от пътя си, за да си спомните.

Повдигнете булото, сър.

Съзнайте шанса си и не мислете, че той се отнася до вас двамата единствено. Допускате ли, че вие участвате в нещо много по-голямо заедно? Допускате ли, че вашето лично щастие е нещо бедно, нещо толкова тягостно за нейната душа, тя отдавна знае, че не е дошла, за да бъде просто щастлива тук. Вие мислете, че е важно кога ще сте с нея и колко години.

Истината е, че това е най-маловажното.

Дори когато ви слуша, тя пак не се отчайва.

Тя знае за какво е дошла, какво да направи с вас.

Сега търпеливо ви изчаква да приемете Мистерията на тази среща.

Лека-полека вдига булото на удобството ви, оставя ви знаци и ако се отдалечите тя пак е спокойна. В такива моменти вие ставате съвършено спокоен без да знаете защо, докато карате колата си някъде…. вие сте погълнати от Спокойствието на тази търпелива Любов.

Тя знае, че имате нужда от дистанцията,

защото и тя се е съхранявала в нея, докато на прага й е тропала Истината.

Този текст е част от книгата
„Писма в Soliloquy, където сме и аз и ти“

Първата книга на автора „Перо от Древна Тишина“ е налична тук

Continue Reading

Десетото лято|Поезия

Поезия, поезия… 

Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.
Нощем живеем тайно.
Твоята и моята книга разлистваме.
Вечер градим, сутрин събаряме.
Нощ е.
Един на друг най-любими
от светлина изтъкани.
Сънища за дом и Барок.
Светли големи зали..
Греди без стени, до небето.
Вятърът люшка лампите.
Викат ни чак от брега.
Звънтят струните.
Чувам ехо.
Дръж по-високо ръцете.
Стисни ги в съня, за да знам,
че не сънувам наистина.
Усмихваш се.
Шепнеш, че добре знам,
че и ние, и те сме истински.
Светим сред целия този поток.
Светът отгоре слязал е долу.
Просторът е слязал сред
сърца от кристал.
Аз и ти сме пречиствателни станции
Утрин е, съмва се, съмва се.
Само очите издават къде сме били.
Следобед мълчим.
Чужди сме, чужди сме.
Боли ни и двамата.
Привечер се затваряме.
Единият е посмял другия да осъди.
Другият се върти, не спи и се буди.
Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.
Ръка за ръка.
Милите ние.
Чак тук сме дошли.
Трепти Вечността в две души без ваканции.

Светлина

Още поезия…

Снимка – личен архив, замък в Полша
Continue Reading