Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде […]

Continue Reading

You may also like

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина пред празни груби думи и принуда. Предпочитам тази тишина сега, поне защото тя ще ми е нужна. Не разбираме себе си съвсем, но говорим на раними хора убедително. Учим се да бъдем убедителни, докато съмнението задреме своя сън. Остави ми нещо истинско сега, защото за мен тези думи са насилие. Даваш ми признателност за чуждата вина, а предпочитам днес почтителност. Предпочитам тази тишина. Предпочитам тук това безвремие. Предпочитам да затворя очите си. В себе си чувам усмивката ти. Ще обърна очите навътре. Ще се извие музика над всички да заглуши тези безмислени техни тревоги и думи. Ще поканя […]

Continue Reading

You may also like

Мистерията на срещата

Но моля ви, сър! Нима не знаехте, че ще срещнете тази жена след десет години? Нима не осъзнавахте, че тази среща ви предстои? Тя пишеше за вас, сънуваше ви, търсеше ви по безкрайни земи и въпреки че грешеше, не спря търсенето си, а сега за вас десет-двайсет години се оказаха твърде много. Наистина ли? (Писма в Soliloquy, където сме и аз, ти.) Повдигнете булото на тази ограниченост, нима не мислите, че за Любовта се изисква Божествено търпение, нима очаквате да я получите просто така? Ако сте очаквали всичко да е съвършено във вашия живот, то вие сте попаднали в една област на […]

Continue Reading

You may also like

Десетото лято|Поезия

Поезия, поезия…  Аз и ти сме пречиствателни станции. От сутрин до вечер пречистваме. Нощем живеем тайно. Твоята и моята книга разлистваме. Вечер градим, сутрин събаряме. Нощ е. Един на друг най-любими от светлина изтъкани. Сънища за дом и Барок. Светли големи зали.. Греди без стени, до небето. Вятърът люшка лампите. Викат ни чак от брега. Звънтят струните. Чувам ехо. „Дръж по-високо ръцете. Стисни ги в съня, за да знам, че не сънувам наистина.” Усмихваш се. Шепнеш, че добре знам, че и ние, и те сме истински. Светим сред целия този поток. Светът отгоре слязал е долу. Просторът е слязал сред […]

Continue Reading

You may also like