„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за ремонтиране на настроението по истински случей        Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман). Бележки с обяснение в Любов бяха. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, който ми ги изпраща, докато не разбрах, че един съученик взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. Това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има пари във втори клас? Следователно той е събирал (от който каквото) има, докато аз се чудех […]

Continue Reading

You may also like

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави.  На мен наистина ми върви на замъци в живота, обаче не очаквах това, когато отидох. За мъченията няма да ви разказвам, […]

Continue Reading

You may also like