3 причини защо от една тиква можеш да издялкаш чудовище, но не и да да изваеш човек.

За тиквите с любов *При цялото ми уважение към плодовия зеленчук, който хората дълбаят щастливо по Halloween. Разсъждавах над тиквения символизъм след разговор, в който изразих не съвсем топлите си чувства по отношение на този вече типично български празник 🙂  Е, аз пък съм свободна да си коментирам каквото пожелая. Особено за горките неодушевени тикви, които макар да са част от живата природа изобщо не биват попитани дали искат да участват в цялото това чудо. Нали сме на планетата на свободния избор? Даже и веганите не ги питат дали могат да ги ядат, а ние всички очаквахме повече от тях. Моля никой, който се идентифицира с: празника Halloween, тиквите, глобализацията или позитивното мислене да не се чувства засегнат или застрашен. Всеки е […]

Continue Reading

You may also like

„Истината, старци, е че не от много години е остаряло сърцето ви, а от много желания.“

     Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс.  Всичко започна от книга    Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс. Разказът на авторката за извървяването на Камино де Сантяго или Пътят Камино маркира траекеторията на собствените ми пътешествия, които ме водеха отвътре навън безкрайно точно. Струваше ми се автентично за мен да хванеш да дириш онова, което хем […]

Continue Reading

You may also like

Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти           Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки. Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не намира ни един процеп през Сатурновата кошара. Повдигнах се бавно от леглото, изправих се до възглавниците, докато гръбнакът ми се […]

Continue Reading

You may also like