Ние сме малките творци с прекалено много неосъзната сила

…..

С: Но… онзи ден си мислих, че ако предположим, че наистина сме си направили план програма за развитие тук, изпълнението й зависи от толкова много фактори…

Б: Аз не вярвам в свободната ни воля за планиране на живота. Нашите възможности се простират в рамката до толкова какво чувство влагаме. Всичко е предопределено

С: Според мен има набор от възможности и сме проявили свободната си воля в тяхната рамка – например как да изживееш нещо – има няколко варианта и избираш сам, разбирайки как ще се развие всеки от тях.

Б: Да

С: И аз и ти сме прави.. свободен избор, но в съзнателна рамка

Б: Твоето отношение е само чувството което изпитваш

С: … т.е. самият избор е съзнателността, а не в прескачането на нещо, което не ти се изживява.

Б: Точно така

С: Но си мислех над нещо – помисли си  от колко много хора и непредвидими неща зависи изпълнението на твоята програма, това обяснява защо е необходим повече от един живот. Стоиш след смъртта, преглеждаш какво си изпълнил и какво не, и разбира се… надеждите и изпълненото са различни, също като план за проект в корпоративната среда 🙂

Б: Не случайно новата физика обуславя, че всички сме едно цяло. Нямаш ли усещането че вървиш точно по надчертания път?

С: Това обяснява и защо се проваля този, който не желае доброто и на другите и не им помага да вървят пътя си, той де факто се отказва от живота на своя план директно. Понякога, а понякога имам само мъгла 🙂 после се измества от моменти на усещане за съдбовност, за синхроничност и ги смятам за отправни. Информацията ни се дава винаги в малки стъпки, за да можем да открием…следващата. Проблемът е като не ни се занимава и тънем в униние. А и информацията се заслужава.

Б: Абсолютно вярно.

С: Например „чувствам се зле“ и знам, че не съм постъпвала според себе си предишният ден или дни… получавам си „наказанията“ много по-бързо, тъй че е вярно, че сами изоставяме Бога.. Да си представим – той е създал дизайна, пуснал те в полето на материята, но не се очаква от него всичко сам да сътвори.
Ние сме малките творци с прекалено много неосъзната сила.

Б: Това много ми хареса.

…..

(По принцип разговор без край. Със събеседницата ми се срещнахме случайно-синхронично: във въздуха, в една посока и за двете – отиваме да проверим какво прави  фиктивното минал, защото сме пропуснали нещо от него. Минали сме от резервирани непознати на летище към душеприказчици, всеки идва да резюмира натрупания си опит в следващия разговор, да го сподели и да продължи. Откриватели, но не в пространство и време, а без пространство, без време, без ограничения. Винаги някое проникновение се крие в ъгъла на разговора и дебне някоя от двете. Посмиваме се и продължаваме напред.)

Continue Reading