„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за ремонтиране на настроението по истински случей        Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман). Бележки с обяснение в Любов бяха. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, който ми ги изпраща, докато не разбрах, че един съученик взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. Това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има пари във втори клас? Следователно той е събирал (от който каквото) има, докато аз се чудех […]

Continue Reading

You may also like

Мислите и нюансите на истината

Нито една мисъл, която някога е съществувала на този свят, не е била изгубена. Има мисли, които не можем да огънем достатъчно, че да проврем през решетката на езика, тези мисли не могат да бъдат комуникирани, защото езикът е система и като всяка система лимитира индивидуалното преживяване. Това е закодирано в дизайна на всяка система – независимо каква е, тя е рамка. Затова истината или истините не могат да бъдат споделени или прехвърлени – може да има само нюанси на истината, знаци и следи, чрез които да я откриеш самостоятелно. От тук следва, че независимо колко виртуозно и умно говорим, истините могат единствено да бъдат преживяни като опит. Всичко и всяка мисъл са в потенциално състояние, докато не се приведат в съществуването и […]

Continue Reading

You may also like

„Истината, старци, е че не от много години е остаряло сърцето ви, а от много желания.“

     Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс.  Всичко започна от книга    Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс. Разказът на авторката за извървяването на Камино де Сантяго или Пътят Камино маркира траекеторията на собствените ми пътешествия, които ме водеха отвътре навън безкрайно точно. Струваше ми се автентично за мен да хванеш да дириш онова, което хем […]

Continue Reading

You may also like

Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти           Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки. Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не намира ни един процеп през Сатурновата кошара. Повдигнах се бавно от леглото, изправих се до възглавниците, докато гръбнакът ми се […]

Continue Reading

You may also like