Десетото лято|Поезия

Поезия, поезия…  Аз и ти сме пречиствателни станции. От сутрин до вечер пречистваме. Нощем живеем тайно. Твоята и моята книга разлистваме. Вечер градим, сутрин събаряме. Нощ е. Един на друг най-любими от светлина изтъкани. Сънища за дом и Барок. Светли големи зали.. Греди без стени, до небето. Вятърът люшка лампите. Викат ни чак от брега. Звънтят струните. Чувам ехо. „Дръж по-високо ръцете. Стисни ги в съня, за да знам, че не сънувам наистина.” Усмихваш се. Шепнеш, че добре знам, че и ние, и те сме истински. Светим сред целия този поток. Светът отгоре слязал е долу. Просторът е слязал сред […]

Continue Reading

You may also like