Чуй ме, Шекспиров герой

Поезия на неуморните герои Чуй ме, Шекспиров герой! Всичко е език алегоричен. Единият е влюбен и в застой. Другият издирва си причини. Третият открил е в театъра покой зад маската на собствените си мотиви. Игра, игра… Помни, игра е! Поредният с егото се бори и всъщност само го засилва. А ние с теб, превити сме от смях, зад сцената сме скрити… Едвам издръжаме на цялата пиеса. Добавихме и един неосъществил се брак. И избягала в дивото принцеса. Сега признай си, всичко е наред! И всичко винаги е за добро. Ако една принцеса не избяга, то за какво е цял царски […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

You may also like

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет, Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук!  „Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на: Good Reads Facebook страницата на книгата  Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде […]

Continue Reading

You may also like

Не можеш птиците да покориш

Не можеш птиците да покориш, защото те са кротки по природа. Не можеш невидимото в теб да уловиш, защото то расте единствено в простора. Светлина      

Continue Reading

You may also like

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки […]

Continue Reading

You may also like

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина пред празни груби думи и принуда. Предпочитам тази тишина сега, поне защото тя ще ми е нужна. Не разбираме себе си съвсем, но говорим на раними хора убедително. Учим се да бъдем убедителни, докато съмнението задреме своя сън. Остави ми нещо истинско сега, защото за мен тези думи са насилие. Даваш ми признателност за чуждата вина, а предпочитам днес почтителност. Предпочитам тази тишина. Предпочитам тук това безвремие. Предпочитам да затворя очите си. В себе си чувам усмивката ти. Ще обърна очите навътре. Ще се извие музика над всички да заглуши тези безмислени техни тревоги и думи. Ще поканя […]

Continue Reading

You may also like

Поезия на планината

Eagles, Poland, Svetlina

Песента на орела На Пирин планина и не само По билото на планината, над стръмни бързеи и ветрове, орел преплува над крилата си звезди на шепотно Небе. Ти питал ли си се за неговия полет, за върховете с побелели шапки, за чудото на необятната земя, че планината диша и ни пази? Ти питал ли си се за Волята над техните криле? *** Стоиш на връх от върховете, а този връх е твоя собствен път. Преди да си погледнал пред нозете си, си помисли… какво от тук ще отнесат.    По съвест По цял ден наричаш нещата. Казваш „твоето”, „моето”, „вашето”. […]

Continue Reading

You may also like

Лавандула

На кого му трябва щастие щом покрай него вижда скръб. На кого му трябва богатство – двойно нещастие, пълни зали с ръкопляскания и шум, щом лавандулите не цъфтят. Погали лавандулите. Виж ги живи, уханни и чисти. По-добри от най-скъп парфюм. Като моите простички думи, се реят лавандулите, ние танцуваме с тях – с нежните силни стръкове… Познай аромата им. От копнеж, от смирение. Наведи се, протегни ръка, погали техните стръкове, вдъхни благоуханието на тяхната чистота. Знаеш ли къде живея аз? Знаеш ли моят истински дом? Ние с теб сме намерили подслон в този свят, а всъщност само мимоходом сме тук. […]

Continue Reading

You may also like