За приятелите, с които винаги си у дома | Неизпратени писма

На онези, с които винаги се чувстваш у дома. На Йерун. На невероятната история на нашата среща. Един ден ще разкажа историята.   Приятелството пише писма Знаеш ли, има много малко хора, с които мигновенно се чувствам у дома.  Прекрасно е да си за някого този, да сте си дом един на друг. Не знам дали има думи да опишат какво означава да се чувстваш разбран без да говориш, приет без да си познат, скъп без да си привързан, обгрижван без да изпитваш тежест, подкрепен без да изтощават силата ти и окуражен без да са нужни доказателства. Аз знам какво […]

Continue Reading

You may also like

Лавандула

На кого му трябва щастие щом покрай него вижда скръб. На кого му трябва богатство – двойно нещастие, пълни зали с ръкопляскания и шум, щом лавандулите не цъфтят. Погали лавандулите. Виж ги живи, уханни и чисти. По-добри от най-скъп парфюм. Като моите простички думи, се реят лавандулите, ние танцуваме с тях – с нежните силни стръкове… Познай аромата им. От копнеж, от смирение. Наведи се, протегни ръка, погали техните стръкове, вдъхни благоуханието на тяхната чистота. Знаеш ли къде живея аз? Знаеш ли моят истински дом? Ние с теб сме намерили подслон в този свят, а всъщност само мимоходом сме […]

Continue Reading

You may also like

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю, небето се слива с дъха ми, луната със звездобройството ми, очите с планините пред тях и усмивката с изморената ми глава. Оттук, приятелю, пиша картички в мислите си и ги пращам по гълъби надалече. Оттук див малък порив напира да порасне, да стане голям, силен и вечен. Да живея, приятелю, във всяко пространство, в онази нула на всички възможности. Там в безкрая, където мрак и светлина опират границите си. Там където очертанията на земните форми ги няма… Светлина Тренто, Италия| Декември, 2013 Още поезия…  Разкази, проза в Soliloquy Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Скъпи приятелю, нима тук си все още човек?

Скъпи приятелю, ти бе един от тяхната бутафорна примес.          Раздвоен между пластмасовата им интелигентност и порязаното си достойнство. Побъркваше те мисълта, че там някъде остава свободата ти отпратена като недолюбена жена, обречена от теб да не бъде потребна никому.        Изчака, докато чинно станеш войник от кратък маскарад и закрачиш гордо в редиците на техните привички, покварени навици, преливащи от бохемско удоволствие и липса на удоволствие от каквото и да е, от когото и да е, където и да е.         Сега си като тях. Пътник. Обречен да крачи в собствената си земна ос под тяхното претегляне. Но […]

Continue Reading

You may also like