Мислите и нюансите на истината

Нито една мисъл, която някога е съществувала на този свят, не е била изгубена.

Има мисли, които не можем да огънем достатъчно, че да проврем през решетката на езика, тези мисли не могат да бъдат комуникирани, защото езикът е система и като всяка система лимитира индивидуалното преживяване. Това е закодирано в дизайна на всяка система – независимо каква е, тя е рамка. Затова истината или истините не могат да бъдат споделени или прехвърлени – може да има само нюанси на истината, знаци и следи, чрез които да я откриеш самостоятелно.

От тук следва, че независимо колко виртуозно и умно говорим, истините могат единствено да бъдат преживяни като опит. Всичко и всяка мисъл са в потенциално състояние, докато не се приведат в съществуването и не бъдат задействани. Ето защо въображението е ключът към истините и реалностите. То действа като ключ. Ето защо мислите са равносилни на действия и отделеността между мислите и твърдата материя, която е съществувала досега, е действала като протектиращ щит към материализирането на мисълта.

Сега има достатъчно хора, които възприемат това като реалност и ни се дава следващия ключ към нюанс от истината за съществуването. Практически всичко съществува едновременно на всички нива във форми, звуци, знаци и мисли (ние не знаем колко са нивата, психиката се самосезира като не позволява разбиране, което би довело до нейното разрушение). Основното, същественото е винаги в образувалите се празнини, които се появяват в следвие на нашите линеарни вместо пространствени представи. Тоест същността на Живота е в пренебрегнатото, недопуснатото, невидяното съществуване.

Единствената свобода, която може да бъде открита е в тишината на настоящия момент и затова всички учения в момента насочват към него – преживяването, от което се страхуваме, тъй като в него разбираме, че не играят роля контролът, концепциите и анализи от какъвто и да е вид. Нашите преживявания са безкрайно широки и ние хората сме една мисъл също така. (Лесно е да се чете, интересно и невероятно е да се преживее и малцина изобщо биха се заели с това.)  Ширината на едно преживяване зависи от това да развием сетивата си отвъд, това което наричаме днес „сетива“ или нашите пет оскъдни възприятия.

Вместо това обаче в общата реалност ние се опитваме винаги да набутаме всичко в една форма, един калъп, наивно нагодяваме истините така, че да са лесно храносмилаеми за нас като мнозинство, докато всеки един от нас продължава да изживява различна реалност и външният свят е нищо друго освен едно игрище, декор, който да поддържа илюзията. Декорът се променя толкова бавно или толкова бързо, че не можем да го забележим, защото ние (отново – ние) не се съмняваме в него. След като всеки от нас съществува в различна реалност, всички парадокси не са противоположности, а допълващи се истини в съществуването.

Continue Reading

Скъпи приятелю…нима тук си още човек?

Скъпи приятелю,

ти бе един от тяхната бутафорна примес.

Раздвоен между пластмасовата им интелигентност и порязаното си достойнство. Побъркваше те мисълта, че там някъде остава свободата ти отпратена като недолюбена жена, обречена от теб да не бъде потребна никому.

Изчака, докато чинно станеш войник от кратък маскарад и закрачиш гордо в редиците на техните привички, покварени навици, преливащи от бохемско удоволствие и липса на удоволствие от каквото и да е, от когото и да е, където и да е.

Сега си като тях. Пътник.

Обречен да крачи в собствената си земна ос под тяхното претегляне.
Но не пътуваш, приятелю. Ти дремеш под тежестта на изискванията им. Влачиш напразно тази своя отдавнашна гордост около врата си. Амулетът ти не работи. Сега войникът е вече оръжие.

Човекът – просто предмет.
Те разчитаха на твоята поникваща самовлюбеност.

Скъпи приятелю, нима тук си още човек?

…………

И се надявам тези поеми да отключат в душата ти онова, което винаги е чакало да бъде отключено.
И се надявам думите ми да те носят, където сам си поискал да те заведат много отдавна.
И се надявам да има трохичка от твоя живот в моя, и на всички останали, за да подариш делото си, когато го завършиш.

Текст: Светлина

Continue Reading