„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението

~5 минути

*Историята е Истинска.

Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница.

А това си е чудна история, наистина.

(Тематично видео за вдъхновение – тук:)

Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има пари във втори клас?

Следователно събираше (от който каквото) има в излишък, докато аз се чудех какъв е смисълът да ми се подаряват гуми и химикали. Не си продумахме и дума по този въпрос.
След години седнахме в един ресторант с майка ми и тя ми каза:

Да ти се струва познат сервитьорът?

Знам ли, знам ли. Може би да, може би не.

Не помниш ли, че това е Гошо.

Да, но това е Гошо от детската градина, той ми помагаше като ми ядеше пилешкото от пилешката супа, защото не го понасях.

И като голяма все така ми се повръщаше, ако помириша пилешка супа. Защото ни караха да я ядем насила. Та ето двама големи благодетели Жоровци, които са помагали да мина през детството с вяра и спасена от яденето на кожата на пилето.

Разбира се, равновесието в живота го има и един друг съученик никога не си носеше химикал, затова почти всеки ден му подарявах без да си го искам обратно. Такива весели истории си спомням, докато изследвам дребните неща, които винаги нещо ти казват.

Последният ми спомен е, че на 7г. ме качиха на една сцена да казвам стихотворение и бях толкова ужасена, че го изстрелях за две минути и излязох от този срам. Жоро #2 вероятно е щастлив някъде и се смее, а Жоро #1 така или иначе не си спомням.
Мисля, че изобщо не е бил мой съученик, изглежда беше псевдоним и не знам кой е играл невидимата ръка за усилване на вярата в невероятното.

Както и да е, бележките бяха написани с Любов в добавка към телбодите, химикалите, гумите и всички други пособия и се прибирах вкъщи толкова щастлива! Спомням си, че видях веднъж едни млади хора по алеята, на връщане към вкъщи дето се караха кой кого повече обича и какво е Любовта, и се чудих как е възможно подобно безумие.
Ако Любовта знае да дава и го прави невидимо, няма спор. Като стане видимо, всичко се разваля. И не знам кой беше по-напреднал, ние във втори клас със странните си мълчаливи методи или те, които бяха толкова големи, колкото съм аз сега. Аз като дете вървях и летях, тези големите се спираха на всеки 5 метра за нов спор. Гошо #2 се усмихна в ресторанта и цялата маса усети:

Леле, колко е хубав животът!

С радост ми подаде една чиния с храна без да си говорим, каквото и да е и беше щастлив, че пак помага с нещо в този свят. А аз от години разказвам, че е било доблестно от негова страна да яде пилешкото, което мразех и да ми спестява насилието в детската градина. Просто знаех – обръщам се наляво, пльосвам една пилешка кожа в чинията му без да види учителката и всичко минава по мед и масло.

Братовчед ми си носеше кюфтетата в джобовете, за да не го карат да ги яде насила. Изобщо какво разбират възрастните от детския живот. Карат се на всеки пет метра, а ние малките трябва да измисляме нови и нови иновативни методи, за да живеем в тоя свят.

Айде, Луната нали е в Скорпион, една сладка история ни трябваше.

Любовта дали се увеличи с поне една йота? Един градус в плюс? 💜

Другият път за диспута за необеления портокал, как станах помощник-акушерка на котка и изобилието от материал за писане, което са ми давали…

P.S. След години отивам аз да издавам книга.

Как се казва издателят, мислете. Жоро.

„Роди ме мамо с късмет, а ме хвърли на смет.“

#ПроизводителНаЩастие

Споделете, ако тази история Ви хареса!

Страница във FB

Към книгата Перо от Древна Тишина

или към книгата Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

Continue Reading

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда.

Всичко днес се хармонизира.

Всичко говори езика на Бога.

Всичко, към което протегнеш ръце е свещено.

Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта.

Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа.

Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението.

Всяка стъпка с нозете ти е защитена.

Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство.

Всеки ден е крачка към Мъдростта.

Всяка мисъл лети устремена.

Доверие, доверие трябва.

Този път е безконечна Любов.

Continue Reading

Ще ти дам най-хубавото

Ще намериш един Изгрев, за който си струва да живееш.

Едно Слънце, от което да гледаш от високо.

Няма да смаляваш Живота.

Ще заемеш мястото предвидено за теб и никога няма да си зависима – от Общество, от възгледи, от светогледа, на когото и да е.

Когато си отиде всичко непотребно ще дойдеш при мен с празни джобове и празни ръце.

Ще ти дам най-хубавото – ще те направя независима завинаги – независима от мен, от другите, от виждания, от принуди, от обещания за обич и какво ли още не.

Ще си зависима единствено от онзи, който над тебе живее и е създал Душата ти, и това е най-щастливата зависимост, най-радостното битие, най-крепкото здраве, най-голямата Сила за Духа ти, най-мъдрата Слабост и най-голямата чистота за Сърцето ти.

Да не търсиш никога навън – кажи ми кой може да ти подари такава награда?

Човек може ли да ти я даде, може ли да те обучи така съвършено, както онзи, който те е създал?

От нешлифован диамант, от парченце стъкло, да съгради в тебе храм, да налее вълшебни основи, да те окъпе в Светлината и Живота си и да те закотви в Любовта.

Тази котва търси!

Не търси кораби, пътешествия, миниатюрни подаръци, дребни ласкателства. Те само ще те отвлекат от твоя път без време, а съм предвидил Път за тебе през Вселената да извървиш, да видиш как бързо прелита времето, когато си насаме с Мене.

Защото не се отказваш да търсиш, защото копнежът ти е единствено тук към мене, затова съм решил всичко да ти подаря, всички блага, всички радости и ти да издържиш изпита и на Щастието без да се изгубиш.

Това е задачата ти – да живееш без да се привързваш, без да се гордееш, без да слагаш Душата си в окови и да се научиш далече да стоиш от онзи, който те наранява без мое позволение.

Творчеството ти давам, твори…

Аз ще те гледам, ще гледам с обич Душата, която създадох и ще я виждам как трепти, жарко грее от Слънцето, не младее, не остарява.

Ще изпратя искри през очите си, ще ти помогна, ще те повдигна и когато сама те оставя, то знай, че го правя, за да се издигнеш.

Когато си построиш стълбата към Небето, ще разбереш, че съм помагал, когато от Любов съм ти отнел.

Душата ти ще се разтвори в Светлина, ще познаеш същественото.

Не бързай – перце по перце творят се от огън криле…

Светлина

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Даване от Любов

writing, svetlina, poetry

Ако всеки път, когато повикат любовта ти,
ти й отговаряш с нещо материално,
вместо да се родиш в тази любов,
ще си заместил фундаменталното с маловажното.
Кой, каквото има, това дава.
Никой не може да даде онова,
което не се е образувало в него самия.
Понякога щастието е да ти бъде отказано нещо външно,
защото единственият ти вариант в празнотата,
ще е да се роди в теб самия.
Повечето взимане и даване между хората са сделки, услуги.
Има обаче едно даване, което е безкористно, незадължаващо, неутрално.
Даване заради самата Любов.

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading