Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like