Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.

 

И най-дребните неща –

пясъкът изтекъл през ръцете,

стъпките по брега,

странникът случайно срещнат.

Всичко, до последната подробност

е велико уравнение на Любовта.

***

А от някъде се носи аромат…

По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне.

Без пепел, от нищото мирише на сладост.

Не е ли чудно това?

Все пак, някакви други чудеса търсят хората.

Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни.

Едно излекувано сърце е чудно.

Защо дърветата са израснали така е чудно.

В коя посока израстват клоните е изкуство.

Чудно е, съвсем чудно е всичко.

Предвещавам красива есен.

Думи от Светлина

Светлина

Continue Reading

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо…

(поезия в Soliloquy)

Кажи ми защо хората избират
някой друг вместо този,
който най-силно обичат?
Дели ги род,
съдба от старите дела
прашасал пух от нещо,
което някога наричат „минало”.

След някой ден или година
разбират постепенно, че
жертвата изглежда е напразна.
За един издялан камък,
някъде в гора, а после сън..
и жаждата редът да бъде спазен.

Уважавам този, който
прекосява планините с надежда,
че ще го посрещнат на прага
на една мъничка къща,
а Любовта живота му
сама подрежда.

И ако е жертвал някой друг успех,
а е получил истинска милувка,
той е разбрал повече от мен и теб
какво е истина, какво преструвка.

И някога, и аз така –
обичах в едно селце в планината.
Изгубих много време за един живот,
но знам че срещнах си Душата.

Когато се потули истината
винаги пристигат
безброй желаещи за пир.

Когато дойде, внезапно търсиш
близост от приятел,
а насреща стъпва враг,
докато първият отдавна се е изпокрил.

Един мъдрец постави дланта си
на сърцето ми и ме отведе,
поведе ме през времената –
да се разпозная на обратно.

Малка скромна стаичка видях,
и нейната врата,
проскърцала от времето,
на нея двойно завидях,
на нея – не на радости от тленното.

Прошепнах му:„Били сме тук”
и студът на зимата нахлу,
довя ме вятър през безкрай земи,
да продължа, каквото писали сме тук.

Поезия от Светлина

Книги от Светлина

Фотография: Кристина Ликова

 

Continue Reading

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина
пред празни груби думи и принуда.
Предпочитам тази тишина сега,
поне защото тя ще ми е нужна.

Не разбираме себе си съвсем,
но говорим на раними хора убедително.
Учим се да бъдем убедителни,
докато съмнението задреме своя сън.

Остави ми нещо истинско сега,
защото за мен тези думи са насилие.
Даваш ми признателност за чуждата вина,
а предпочитам днес почтителност.

Предпочитам тази тишина.
Предпочитам тук това безвремие.
Предпочитам да затворя очите си.
В себе си чувам усмивката ти.

Ще обърна очите навътре.
Ще се извие музика над всички да заглуши
тези безмислени техни тревоги и думи.

Ще поканя сребърни птици…
ще платя блажено жестока цена,
че продължавам да дишам, да дишам
че им рисувам нов свят от светлина.

Думи от Светлина

Още поезия…

Continue Reading