„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението ~5 минути *Историята е Истинска. Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. А това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой […]

Continue Reading

You may also like

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се […]

Continue Reading

You may also like

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда. Всичко днес се хармонизира. Всичко говори езика на Бога. Всичко, към което протегнеш ръце е свещено. Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта. Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа. Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението. Всяка стъпка с нозете ти е защитена. Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство. Всеки ден е крачка към Мъдростта. Всяка мисъл лети устремена. Доверие, доверие трябва. Този път е безконечна Любов.

Continue Reading

You may also like

Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай под златното Слънце, до клоните на стария бряст, пред нозете на малкото зрънце. Друг свят търсиш. Друг свят. Но всички борове подредих тук за теб. Да протягат върха си в белоснежния свят, да те поръсват снежинки от време на време. Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете. Твоят ход ще ускорят. В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света. Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия. Бели коне, крилати приятели, правят от […]

Continue Reading

You may also like

За приятелите, с които винаги си у дома | Неизпратени писма

На онези, с които винаги се чувстваш у дома. На Йерун. На невероятната история на нашата среща. Един ден ще разкажа историята.   Приятелството пише писма Знаеш ли, има много малко хора, с които мигновенно се чувствам у дома.  Прекрасно е да си за някого този, да сте си дом един на друг. Не знам дали има думи да опишат какво означава да се чувстваш разбран без да говориш, приет без да си познат, скъп без да си привързан, обгрижван без да изпитваш тежест, подкрепен без да изтощават силата ти и окуражен без да са нужни доказателства. Аз знам какво […]

Continue Reading

You may also like