Начало

Аз се чувствам така, сякаш съм била тук много, много отдавна…

Животът е спомняне.

На кратко

 

На 28 съм по линеарно човешко време.

Родих се на прекрасното седмо число, през ’89-та между два века в Пловдив,

в септемврийска утрин под купол от Светлина.

 

Любим ми е Септември.

Мекото слънце се топли в зрялото грозде.

Да, аз съм от онези, които знаят,

че и едно листо не пада случайно в този свят,

а какво остава за цяла Душа.

 

Най-доброто време да си дете

 е

когато си възрастен. 

 

Себапът ми е скрит в Перото, в Словото.

Там освобождавам, развързвам и откривам.

Истинската работа със Словото е без начало и край.

 

Само прекрасните,

Божествени неща нямат край. 

***

 

Висока летва е да живееш като обитател на едно тяло.

Всеки опит на Живота е да ни направи виртуози и творци.

 

Може да си с поохлузени колене и едвам-едвам да си спомняш,

че си познавал същественото и преди,

но ще си го спомниш и от чувството няма да пожелаеш да спиш,

за да не забравиш.

 

Най-прекрасното е че както си ги забравил,

така и ще си ги спомниш. 

Колкото повече живея, толкова повече се пазя да не си помисля, че знам много. 

Аз знам съвсем малко. 

Всеки ден все по-малко. 

 

От всички книги досега най-любимата е онази, която най-малко четем.

Не може да има по-интересна книга от твоя и моя живот.

Чете се, живее се и се пише паралелно.

 

Словото е велик ключ и безкраен път, при това с безконечна любов.

Има скъпоценни неща, които са предназначени точно за теб.

Ще те намерят и ще ги намериш.

 

Това е и за мен, и за теб.

 

Светлина

svetlina.org

svetlinatrifonova.wordpress.com

Думи от Светлина

 

svetlina in soliloquy blog favicon

Фотография: Кристина Ликова www.kristinalikova.com

 

 

Facebook Comments