Начало

Чувствам така, сякаш съм била тук много отдавна…

           Родих се на седмо число, през ’89-та, на границата на два века в Пловдив, в една Септемврийска утрин и ми е любим Септември. Мекото слънце се топли в зрялото грозде, всичко грее и събира реколтата на Деветия месец. Да събереш плодовете от една работа, изпълнена със Слънце и Любов, това е то… чудното Злато на Живеенето.

Словото е Велик Ключ, Безкраен Път с Безконечна любов.  

              Всеки опит на Живота е да ни направи виртуози и творци. Дори и едвам-едвам да си спомняме, че си познавали същественото и преди, но ще си го припомним. После не искаме да заспиваме отново, защото е толокова ценно припомненото. Както сме забравили, така сме и способно да си спомним.

            И колкото повече живея, толкова повече се пазя да не вярвам, че знам много. Моят „Себап“ е скрит в Перото, в Словото. Освобождавам там, развързвам и откривам, творя и претворявам. Преработвам, пренаписвам, осветявам. И започавам отново, и спирам, и после пак продължавам.

            От всички книги прочетени досега, Любимата ми е онази, която най-малко четем. Не може да има по-интересна книга от твоя и моя живот. Чете се, живее се и се пише паралелно. Безкрайното Вдъхновение, което живее оставя тук една следа от Поезия, Разкази, Есета, Писма и други.

Истинската работа със Словото е без начало и край.

Само прекрасните, Божествени неща нямат край. 

Има скъпоценни неща, които са предназначени точно за теб.

Ще те намерят и ще ги намериш.

Вдъхновение по Пътя,

Светлина Трифонова

Facebook Comments

This post is also available in: English (Английски)