Отворен Дом, отворен Път Душата ми спокойна остави, аз моя Път нататък продължавам. Душата ми е сред безименни, отворени страни и под крилата, Любовта се умножава. Безкраен път, поспри! Но дори да спреш, недей за миг да спираш. Знам по-добро от този странен див копнеж да се изгубваш, търсиш и откриваш. Знам хиляди писма сред Път и белотата на Духа, когато вади тялото от ада. От утрото, в което скри жлъчното от хорските неволи, от утрото нататък… Отворил дъх, отворен дом, отворен път. Душа лети, недей с никого да спориш. Каквото Той ти подари е само Твое. Каквото в тебе […]
Отвъд Трепет е
Сърцето не може да ходи, но понякога хваща крака. Или крила. Блести насред всичката лудост. Бунтар научил се да се любува. И знам, приятелю, че си мъдър и напреднал, и всички бури са зад гърба ти, обаче е безкрайна науката на твоето сърце. Недописано писмо е, неотворена врата е, свещена тишина е, всяко кътче е невидимо и непознато, и няма карти, няма посоки, за хазарт не става, за застраховки. Няма никакви ползи, няма никакви печалби, никой не се опитва да познае стойността на залозите, никъде не е влизано с взлом или разбивано, защото, когато замине винаги се прибира […]
Всяка сутрин мисли с душата си – писма от Светлина
Всяка сутрин мисли какво е дошла да донесе душата ти Каквото направиш с Любов е посято. Каквото напрвиш с его е шут върху теб самия и болка за останалите. Учи за Люботва сега, ние никога не знаем какво е тя. Щом си родена да танцуваш, ще танцуваш, но най-вече е въпрос да се учиш да гледаш навътре. Има път към завръщане, път надолу и път нагоре. Пътят надолу е бляскав и примамлив, пътят нагоре е в началото много труден, често неоценен и т.н. Обаче едното те сразява и погубва душата, другото ти построява крилата отново. Това се забравя всяка нощ […]
Чуй ме, Шекспиров герой
Поезия на неуморните герои Чуй ме, Шекспиров герой! Всичко е език алегоричен. Единият е влюбен и в застой. Другият издирва си причини. Третият открил е в театъра покой зад маската на собствените си мотиви. Игра, игра… Помни, игра е! Поредният с егото се бори и всъщност само го засилва. А ние с теб, превити сме от смях, зад сцената сме скрити… Едвам издръжаме на цялата пиеса. Добавихме и един неосъществил се брак. И избягала в дивото принцеса. Сега признай си, всичко е наред! И всичко винаги е за добро. Ако една принцеса не избяга, то за какво е цял царски […]
„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“
Четиво за оправяне на настроението ~5 минути *Историята е Истинска. Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. А това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има […]
Един ден всичко придобива смисъл
Един ден всичко придобива смисъл. И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя […]
Пренареждане на времето
„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ *** В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]
Когато вярваме твърде много
Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети Един текст за доверчивите, които често пострадват. Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен. Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас. Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса: Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]
Първи фестивал на Българската книга в Брюксел 2019
Здравейте, читатели! На 8-ми и 9-ти юни в Брюксел ще се състои Първия фестивал на Българската книга. Ще участвам с две книги – „Перо от Древна Тишина“ и книгата, която издадохме преди дни -„Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти“. Събитието е организирано от Българската културна асоциация в Белгия и можете да го откриете тук ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА 8 юни 2019, събота, 09:30 – 20:00 10:00 – 10:45 Среща-разговор на деца с Бета Нур 11:00 – 11:30 Откриване и награждаване на победителите в конкурса за детско творчество „Разкажи ми приказка” 11:45- 12:45 Среща-разговор с Калин Терзийски 13:00- 14:00 […]
Когато с творчеството си едно
Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче. Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, ако играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите, завистливите. Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и покана да се познаят […]
